Старобългарски речник

ръватва^II

ръватва -ꙑ ж Разкъсна рана отоцѣ брътѣнъ. варвъше прлагат. ръватвѣ Изч ПДЛек Нвб Срв ръвам ’късам нѣчто къс по къс съ зъбите си’ НГер