Старобългарски речник
прѣспѣнь 
прѣспѣнь -ꙗ ср Изобилие в най–висша степен, неизчерпаемост [прен.] ꙇмамъ же съкровще се. въ скѫдльнѣхъ съсѫдѣхъ. да прѣспѣне слѣ бжь бѫдетъ. а не отъ насъ СЕ 17r 4 Изч СЕ Гр ῾υπερβολή прѣспѣне Нвб Ø