Старобългарски речник
прѣпѧт 
прѣпѧт -прѣпьнѫ -прѣпьнеш св Опъна, простра ꙇ ѫж прѣпѩшѩ сѣть ногама моꙇма СП 139.6 Изч СП Гр διατείνω прѣпѩт Нвб Срв препъна ’спъна’