Старобългарски речник

проходъ

проходъ -а м Анус  то вѣдѣт... цѣлѫ солъ варт съ медомъ. то же въложт въ проходъ ПДЛек прохода бꙑт Изхождам се, ходя по голяма нужда егда бѫдетъ кѹ тꙙжъка ѫтроба... л прохода не бѫдетъ. то корене творт вь внѣ. того ашѫ іспт ПДЛек аще не бѫдетъ прохода въ скорѣ. то цѣлѫ солъ варт съ медомъ Изч ПДЛек Нвб Срв проход ’място за преминаване’