Старобългарски речник

прогонтел҄ь

прогонтел҄ь -ꙗ м За кръста в християнството — прогонител; предмет, който прогонва, пропъжда злото съ крестъ вѣрънъмъ спнмъ. бѣсомъ прогонтелъ. крестъ слѣпъмъ вождъ Изч ПДМол прогонтелъ Нвб прогонител ОА ВА