Старобългарски речник
понрѣт
понрѣт
-поньрѫ
-поньреш
св
Потопя се, потъна
понрѣтъ глава моѣ въ пропад горьскꙑѩ
СП
Песен 5, Йон 2.6
Изч
СП
Гр
δύομαι
Нвб
Срв
понор
’валог с подземни води’
м
НГер
РРОДД