Старобългарски речник
поконьнкъ 
поконьнкъ -а м Лице, което е първо в някакво начинание; основоположник вьꙁраѭще на поконьнка вѣрѣ. ꙇ съвръштелѣ са. ꙇже ꙁа прѣдьлежѧщѭѭ его радость. распѧте пострада СЕ 25r 11 Изч СЕ Нвб Срв [на]покон ’после’ ОА ВА БТР РБЕ ДА