Старобългарски речник
пакꙑбꙑтскъ 
пакꙑбꙑтскъ -ꙑ прил В християнството — който се отнася до живота след смъртта, до бъдещия живот, до втория живот [образно] не отъ дѣлъ праведънхъ. еже сътворхомъ м. нъ по свое его мсⷧ҇т. спен банеѭ пакбтскоѭ. ꙇ обновленемь дха ста. ꙇже ꙁлѣ ꙁа н. обльно схмь. сптелемь нашмь СЕ 24r 23 Изч СЕ Вж. при пакꙑ бꙑть Нвб