Старобългарски речник
отокъ 
отокъ -а м 1. Оток, подутина по тялото рѣпѣ велкаго лствъе отокѹ. сътлъкъше ПДЛек 2. Подуване, издуване на корема от нарушено храносмилане егда бѫдетъ кѹ тꙙжъка ѫтроба. л отокъ. л прохода не бѫдетъ. то корене то варт вь внѣ. того ашѫ іспт Изч ПДЛек Нвб оток ОА ВА АК НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА