Старобългарски речник

осътъ

осътъ -а м Магарешки бодил, трън; Onopordon acanthium осъта велкаго. сѣмѧ естъ въ главахъ Изч ПДЛек Нвб Срв осита ’вид трева’ осѝло ’жило’ РРОДД