Старобългарски речник

окрѫжень

окрѫжень -ꙗ ср Обкръжение; тези, които са около някого [прен.] глава окрѭженю ꙇхъ. трѹдъ ѹстенъ ꙇхъ покрꙑетъ ѩ СП 139.10 Изч СП Гр κύκλωμα окрѭжен Нвб окръжение ОА ВА