Старобългарски речник
облаат сѧ
облаат сѧ
-облааѭ сѧ
-облааш сѧ
несв
Обличам се, загръщам се с нещо
ѡблааѩ сѧ свѣтомь. ѣко рꙁоѭ. прꙁьр на нꙑ влко. мол
СЕ
6r 3
Изч
СЕ
ѡблаат сѧ
Нвб
облачам [се]
диал
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
НГер
ЕтМл
ЕтБАН
РБЕ
ДА