Старобългарски речник
обарꙗт 
обарꙗт -обарꙗѭ -обарꙗш несв сег деят същ обарѣѩ м ед ὁ καταλύων Този, който разрушава, разваля ꙇꙁде  отде отъ мене. ѣко обарѣѩ кровъ въстокъ СП Песен 7, Ис 38.12 Изч СП обарѣт Нвб Срв [съ]барям