Старобългарски речник
неоставлꙗмъ 
неоставлꙗмъ -ꙑ прич прил Който не е изоставян; който не е напускан; неизоставян, ненапускан гонм нъ неоставлѣем. нꙁълагаем нъ непогбаѭще СЕ 17r 8 Изч СЕ Гр οὐκ ἐγκαταλείπομαι неоставлѣемъ Нвб Срв неоставен ОА