Старобългарски речник
ненакаꙁанъ 
ненакаꙁанъ -ꙑ прич прил Непоучен, непосъветван, ненапътен жалость пріꙇметъ люд ненакаꙁанꙑ СП Песен 7, Ис 26.11 Изч СП Гр ἀπαίδευτος Нвб ненаказан ОА ВА ЕтМл БТР РБЕ ДА