Старобългарски речник
немѫдръ
немѫдръ
-ꙑ
прил
Немъдър, лишен от разум, неразумен
блюдѣ(т) (е ѹбо, опасно како) ходте, не (ꙗко немѹдр. нъ ꙗко) прѣмѫд(р. скѹпѹще врѣмѧ) ѣко ден (ꙁл сѹть)
СЕ
18r 16
с люде бѹꙇ немѫдрі. не самъ л сь оць твоꙇ сътѩжа тѩ
СП
Песен 2, Втор 32.6
Изч
СЕ
СП
Гр
ἄσοφος
οὐχὶ σοφός
немѹдръ
Нвб
немъдър
остар
ВА