Старобългарски речник
нецѣльнъ 
нецѣльнъ -ꙑ прил Неизцелим, който не може да бъде излекуван, нелечим  лꙋтѣ ѣко ꙋранв. дшѫ аꙁьвень бль.  с[!]лежю нагь. на жтеснѣ(мь) пѫт. ере же вдѣв мѧ несцѣльнаго. прꙁрѣвь прѣꙁрѣ мене ТФ 8б 20 Изч ТФ Калка от гр ἀνίατος несцѣльнъ Нвб неизцелим ОА ВА Бот ЕтМл БТР АР РБЕ