Старобългарски речник
напастьнъ
напастьнъ
-ꙑ
прил
същ
напастьн
м
мн
Попадналите в изкушение; тези, които са изкушени
да млоствъ бѫдетъ вѣренъ. стⷡ҇тель ѣкоже къ бꙋ оцѣстт грѣх людемъ, ꙇмьже пострада самъ, можетъ скꙋшенъ бвъ напастьнмъ помощ
СЕ
27v 6
Изч
СЕ
Нвб
Срв
напаст
ж
ОА
ВА
АК
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ДА
