Старобългарски речник
мъножт 
мъножт -мъножѫ -мъножш несв Множа, умножавам нещо, увеличавам броя, числото на нещо множѧ сѣмена ꙁемънаа. млоствꙑ бже. молмъ т сѧ СЕ 6r 1 Изч СЕ множт Нвб множа ОА ВА НТ НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА