Старобългарски речник
мрьтвьнъ
мрьтвьнъ
-ꙑ
прил
Смъртен, тленен
прсно бо мъ҇ꙶ жв. въ съмрътъ прѣдаемъ сѧ. ꙇса рад. да жвотъ схвъ автъ сѧ въ мрътвьнѣ плът наше. тѣмьже ꙋбо съмръть въ васъ десѧтъ сѧ. а жвотъ въ васъ тъжде
СЕ
17r 14—15
Изч
СЕ
Гр
ϑνητός
мрътвьнъ
Нвб
мъртвен
остар
ВА
ДА
мрьтвен
НГер