Старобългарски речник

медвѣждь

медвѣждь прил притеж Мечи, който принадлежи на мечка егда бѫдетъ стѹденца. то ꙁлъь медвѣждѫ. ті лоі Изч ПДЛек Нвб Срв медвѣда медвѣдь ’мечка медун’ НТ НГер