Старобългарски речник
мань
мань
-ꙗ
ср
Даване на знак с ръка; махане
ꙇ вⸯсе анленѣ, ꙇ невдмѣ, ꙇ прѣкрасънѣ. ꙇ свѣтълѣ. ꙇсплънѣѭща. вшънѧѩ ꙋм. беꙁмⷧъвъномь манемь. гласомь беꙁмѣръномь. словословествѧ(щ)е тѧ ба глемъ
СЕ
12v 21
Изч
СЕ
мане
Нвб
мание
остар
диал
ВА
ДА
Срв
махане
