Старобългарски речник
любодѣщь 
любодѣщь -а м Незаконно дете, плод на прелюбодеяние котор ꙋбо естъ снъ. егоже не кажетъ оць. аще л бес покаꙁанѣ есте, емꙋже прѧстьнц бшѧ вⸯс. ꙋбо любодѣщ. а не снове есте СЕ 25v 9—10 Изч СЕ Нвб Срв любодеец, любодейка ж ЕтМл любодеяние ср ВА