Старобългарски речник
лхомьць 
лхомьць -а м Алчен, користолюбив човек; користолюбец; лихоимец ѣко (всѧкъ любодѣ)ць. л не(стъ л лхом)ець. ꙇже (с)тъ (кѹмр)ожрът[...](ъ). не ма(ть досто)ѣнѣ въ црствь (хвѣ) ( бж) СЕ 13r 21 Изч СЕ Гр πλεονέκτης лхомець Нвб лихоимец ОА Бот ЕтМл БТР РРОДД