Старобългарски речник
справт сѧ 
справт сѧ -справлѭ сѧ -справш сѧ св 1. Прен. Утвърдя се, закрепя се мѫжь ѹстатъ не ꙇсправтъ сѩ на ꙁемлꙇ СП 139.12 2. Прен. Въздигна се, издигна се да сѩ ꙇсправтъ молтва моѣ ѣко кадло прѣдъ тобоѭ СП 140.2 Изч СП Гр κατευϑύνομαι ꙇсправт Нвб изправя се ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА