Старобългарски речник
ꙁрьцат 
ꙁрьцат -ꙁрьѫ -ꙁрьеш св Изпия, погълна нещо дѫ въ ловѣкѫ моꙁга сръцатъ Altbgl, 113  тѣмъ моꙁгъ сръеш  к[о]ст сѫкрѫшш Altbgl, 115 Изч Altbgl сръцат Нвб Ø