Старобългарски речник
ꙁмрьцат 
ꙁмрьцат -ꙁмрьѫ -ꙁмрьеш св Изпия, погълна нещо аꙁъ ідѫ въ лв[ѫ] главѫ моꙁга смръцатъ Altbgl, 123 Изч Altbgl смръцат Нвб Ø