Старобългарски речник
ꙁапещ сѧ 
ꙁапещ сѧ -ꙁапекѫ сѧ -ꙁапееш сѧ св Спека се, хвана кора, вкоравя се і аще сѧ ѣꙁва ꙁапеетъ. то покрвъно лствъе любо коренъе сътеръше. то же сꙑпат въ ѣꙁвѫ Изч ПДЛек Нвб запека се ОА ВА АК НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ ДА