Старобългарски речник
ꙁаклепъ
ꙁаклепъ
-а
м
Заключалка, мандало
съндь въ ꙁемлѭ. еѩже верѣѩ. ꙇ ꙁаклеп вѣьнꙇ
СП
Песен 5, Йон 2.7
Изч
СП
Гр
κάτοχος
Нвб
Срв
клепало
ср