Старобългарски речник
еутумꙗ 
еутумꙗ ж ЛИ Евтимия — християнка, великомъченица. Живяла през втората половина на III — началото на IV в. Умр. мъченически между 303 и 307 г. в Халкидон по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 16 септември мца тоⷢ въ ꙁі (паⷨ стꙑѧ) еуѳмѧ ВП 124.9—10 Изч ВП Гр Εὐϑίμια еуѳмꙗ Нвб Евтимия ЛИ СтИл,РЛФИ