Старобългарски речник
еутумꙗ
еутумꙗ
-ѩ
ж
ЛИ
Евтимия — християнка, великомъченица. Живяла през втората половина на III — началото на IV в. Умр. мъченически между 303 и 307 г. в Халкидон по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 16 септември
мца тоⷢ въ ꙁі (паⷨ стꙑѧ) еуѳмѧ
ВП
124.9—10
Изч
ВП
Гр
Εὐϑίμια
еуѳмꙗ
Нвб
Евтимия
ЛИ
СтИл,РЛФИ