Старобългарски речник
елеон҄ь 
елеон҄ь - прил притеж МИ Елеонски, който се отнася до Елеон сѣдꙙщю же мѹ на горѣ елеон.  прстѫпшѧ къ не ⷨѹ. ѹенц ВП Мт 24.3 Изч ВП Гр τῶν ἐλαιῶν