Старобългарски речник
елеон҄ь
елеон҄ь
-
прил
притеж
МИ
Елеонски, който се отнася до Елеон
сѣдꙙщю же мѹ на горѣ елеон. прстѫпшѧ къ не ⷨѹ. ѹенц
ВП
Мт 24.3
Изч
ВП
Гр
τῶν ἐλαιῶν