Старобългарски речник
добродѣтѣль 
добродѣтѣль - ж Добродетел, благородство, доброта̀ покрꙑ нбса добродѣтѣль его СП Песен 3, Ав 3.3 Изч СП Гр ἀρετή Нвб добродетел ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА