Старобългарски речник
дльго 
дльго нареч Продължително, дълго време гі дръжѧ в’с(ѧ пр)()стоѭ слоѭ твое(ѭ) ( дол)(г)о тръпѧ на в’сѣхъ н(а) (с) [...] (по)(мѧн нꙑ г щедрот)(а)м твом (ꙇ мло)стѭ твоеѭ СЕ 2r 19 дльго лѣтъ жт μακροχρονίζω Живея дълго, имам дълъг живот токмо ꙁа гнѣвъ врагъ да не длъго лѣтъ жвѫтъ СП Песен 2, Втор 32.27 Изч СЕ СП длъго долго Нвб длъго диал ВА АК дълго ОА НТ ЕтМл БТР АР РБЕ ДА