Старобългарски речник
горьскъ 
горьскъ -ꙑ прил Планински, който се отнася до планина поѣстъ ꙁемлѭ ꙇ жта єѩ попалтъ осънованѣ горьскаѣ СП Песен 2, Втор 32.22 понрѣтъ глава моѣ въ пропад горьскꙑѩ СП Песен 5, Йон 2.6 Изч СП Гр [τῶν] ὀρέων Нвб горски ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА