Старобългарски речник
гоморꙑ
гоморꙑ
-ъ
ж
мн
МИ
Гомор — град в долината на Сидим, до южната част на Мъртво море, разрушен едновременно със Содом [Бит 19. 1—29]
ꙇ лоꙁа ꙇхъ отъ гоморъ
СП
Песен 2, Втор 32.32
Изч
СП
Гр
ἡ Γομόρρας
Нвб
Гомор
МИ
ОА
АК