Старобългарски речник
голадъ 
голадъ -а м ЛИ Голиат — филистимец великан, победен от пастира Давид в единоборство [1 Цар 17] псалмъ давъ къ голадѹ СП 143 огл егда ꙇꙁі(де) на сѣь. къ голадѹ СП 151 огл Изч СП Гр Γολιάδ [вар. Γολίαϑ] Нвб Голиат АБ