Старобългарски речник
генад
генад
-ꙗ
м
ЛИ
Генадий I — цариградски патриарх [ок. 458—471 г.], приемник на Анатолий. Пр. на 31 август [20 и 21 ноември] заедно с патриарсите Епифаний, Мина и Йоан
...оць патрархъ. нектора арсака геннадꙗ атка
ВП
129.6—7
Изч
ВП
Гр
Γεννάδιος
геннад
Нвб
Генадий
ЛИ
СтИл,РЛФИ