Старобългарски речник

вѣщца

вѣщца -ѧ ж Вещица, магьосница глагола же вѣщца дрѣвъ [!] плодовтꙋ Altbgl, 119 Altbgl Нвб вещица ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ ДА