Старобългарски речник
въсадьнкъ 
въсадьнкъ м Конник, ездач конъ ꙇ въсадьнкъ въвръже въ море СП Песен 1, Изх 15.1 ꙇꙁбъранꙑ въсадьнкꙑ тръстатꙑ. потоп въ ръмьнѣмъ мор СП Песен 1, Изх 15.4 ѣко вьнде конь фараосовъ съ колесніцам. ꙇ вьсадьнкꙑ въ море СП Песен 1, Изх 15.19 Изч СП Гр ἀναβάτης вьсадьнкъ Нвб всадник ОА ВА РБЕ