Старобългарски речник
вльь 
вльь прил притеж Вълчи, който принадлежи на вълк тъ ꙁнамена  ѹста влъѣ.  двхъ песъ. да не вълаꙁꙙтъ въ кошарѫ Изч ПДМол влъ Нвб вълчи ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ ДА Вълчев ФИ Вълчанов ФИ Вълчаров ФИ Вълчевски ФИ СтИл,РЛФИ