Старобългарски речник
вльь
вльь
прил
притеж
Вълчи, който принадлежи на вълк
тъ ꙁнамена ѹста влъѣ. двхъ песъ. да не вълаꙁꙙтъ въ кошарѫ
Изч
ПДМол
влъ
Нвб
вълчи
ОА
ВА
НТ
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
РБЕ
ДА
Вълчев
ФИ
Вълчанов
ФИ
Вълчаров
ФИ
Вълчевски
ФИ
СтИл,РЛФИ