Старобългарски речник
вельрѣь 
вельрѣь -ꙗ ср Дръзки думи, надменни слова; велеречие н да ꙇꙁдетъ вельрѣье іꙁ. ѹстъ вашхъ СП Песен 6, 1 Цар 2.3 Изч СП Гр μεγαλορρημοσύνη Нвб велеречие ОА ВА Бот ЕтМл БТР РБЕ Срв велеречив ’речевит’ ОА БТР АР РРОДД