Старобългарски речник
ведро
ведро
-а
ср
Засуха, суша, бездъждие
да ꙁбавш г люд своѩ. ѡтъ глада трѫса. потопа (огнѣ). града огнѣ. ведра бран осопънꙑѩ. ꙇ в’сѣкоѩ напаст
СЕ
8v 19
Изч
СЕ
Нвб
ведро ’ясно, хубаво време, ведрина’
диал
ВА
НГер
МлБТР
ЕтМл
РРОДД
ДА
