Старобългарски речник

брътѣнъ

брътѣнъ -а същ ед Голям живовляк, широколист живовляк, вид лековито растение; Plantago major отоцѣ брътѣнъ. варвъше прлагат. ръватвѣ Изч ПДЛек Нвб Срв бръци ’живовляк’ ДА