Старобългарски речник

богомѫдрь

богомѫдрь -ꙗ ср Божествената мъдрост, мъдростта на Бог; богомъдрие троце едносѫщьн (...) прѣбжствьнаа. (ꙇ) (...) блгословенаа. крест (...) скаа бгомѫдрѣ. п (...) ꙇ направ н СЕ 12v 9 Изч СЕ богомѫдр Нвб богомъдрие остар ЕтМл Срв богомъдър прил ВА РБЕ