Старобългарски речник
богатт 
богатт -богащѫ -богатш несв Обогатявам, правя някого богат гь ѹбожтъ ꙇ богаттъ СП Песен 6, 1 Цар 2.7 Изч СП Гр πλουτίζω Нвб богатя Дюв НГер ЕтМл РБЕ Срв богатявам се ДА богатея ВА НТ ЕтМл БТР АР РБЕ ДА