Старобългарски речник
благостронь
благостронь
-ꙗ
ср
Благополучие, успех
да ꙁбавш г люд своѩ. ѡтъ глада трѫса [...] ꙇ о благостроень. ꙇ о спасень холюбвааго. ꙇ благовѣрънааго влкꙑ нашего. мⷬ҇ѧ ꙇ о благост его. ꙇ в’сѣхъ во его. ꙇ да покортъ гь подъ ногама его. в’сѧ врагꙑ
СЕ
8v 21
Изч
СЕ
благостроенье
Нвб
Срв
благоустроение
ОА
РБЕ
благоустройване
РБЕ
благоустрояване
АР
РБЕ