Старобългарски речник
аткъ 
аткъ -а м ЛИ Атик [Атин] — ерусалимски презвитер, по–късно цариградски патриарх [406—425 г.]. Пр. според гръцките извори на 8 януари и 11 октомври; също и в Събота Сиропустна [през IX—X в. на 11 октомври] ...оць патрархъ. нектора арсака геннадꙗ.  атка ВП 129.7 Изч ВП Гр ᾿Αττικός